ЕХОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който предизвиква ехтене, екот, ехтеж. По-късно щях да усетя хвойневия дим, щях да дочуя, как към селцето слиза еховита странна песен. Н. Инджов, ПП, 91.
