ЕЧМЍЧЕН, -а, -о, мн. -и и (рядко) -чна, -чно, мн. -чни. Диал. Ечемичен. По-добре е слънчогледовото кюспе (счукано на ситно) да се дава [на добитъка] смесено с ечмичена ярма и трици. Кр, 1938, бр. 20, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)