ЕША̀РП, мн. -ове, м. Рядко. Книж. 1. Шал, обикн. от тънка ефирна материя, който се носи главно от жени. Облеклото на хубавицата беше направено от прозрачни воали със златист оттенък, напомняше цвета на узрели праскови, и ешарпът ѝ, наистина приличаше на лъкатушно поточе от млечна мъгла. А. Гуляшки, ЗВ, 368. През рамото му бе превързан жълт копринен ешарп, достигащ до коленете — цвета на императорска Испания. Д. Димов, ОД, 201. На колосаната яка завързваше тъмнозелена вратовръзка, прилична на ешарп, чийто възел и сега блещеше като капка бисерно зърно. Ем. Станев, ИК III, 124.

2. Остар. Лента като елемент от почетен знак, орден, медал и под. При раздялата им в Димотика шведския крал наградил „рогача“ Маринчо с почетен ешарп (синя лента през рамо). Н. Ферманджиев, РХ, 145.

— Фр. écharpe.


Източник: Речник на българския език (онлайн)