ЕША̀РФ, мн. -ове, м. Книж. Ешарп. Между дебелите стволове на дърветата.. се провираше жълтобакърена есен, с туника от окапали листа и с ешарф от бяла мъгла, който се влачеше подире ѝ. А. Гуляшки, ЗВ, 368.
— От фр. écharpe прeз рум. eşarfă.
