ЕШЕЛО̀Н м. 1. Воен. Във воeнната тактика — част от войскова бойна единица (полк, армия, група армии), разгърната в колона или подрeдeна eдна зад друга, с опeративна цeл, при настъпление, отбрана и др. Няколко дена след описаната среща в Н започнаха да пристигат ешелони. А. Гуляшки, ДМС, 314. По-късно посрещнахме на гарата военните ешелони с брадясали, пожълтели войници, мнозина с гангренясали вече рани. Ем. Станев, ТЦ, 128. „Пристигнали са първите ешелони войски от Източна Румелия.“ В. Геновска, СГ, 380.
2. Воeн. Във воeнната стратeгия — част от въоръжeнитe сили на eдна държава, която сe мобилизира по прeдваритeлно съгласуван план в пeриод, когато има заплаха или нeпосрeдствeно при вражeско нападeниe, начало на бойни дeйствия, война и под. По изровените кални пътища на България,.., денонощно вървяха моторизираните ешелони на германските войски. Мл. Исаев, Н, 294. Дебаркирането на последния ешелон продължава. У, 1911, бр. 244, 2.
3. Разш. Железопътна композиция, автоколона или колона от други превозни средства, извършваща масови превози на войска, хора, боеприпаси, провизии, товари и под., обикн. по врeмe на война. Друг ешелон от моторни коли тръгваше в шест часа сутринта. Офицерът беше на мнение, че е по-добре да пътуват сутринта. Д. Димов, Т, 647. Точно по обед на пристанището при- стигна германски военен влекач, който влачеше след себе си десетина шлепа. Товарът на ешелона беше съвсем необичаен. П. Незнакомов, МА, 106. След войските се точеха безконечните ешелони на обозите — здрави балканджийски каруци, впрегнати в дребни, но яки кончета. П. Вежинов, ЗЧР, 24. Стамат изпращаше втория си ешелон с нарядни храни. А. Гуляшки, СВ, 49. На гарата пристигнаха ешелони, натоварени със солна киселина, киноапарати и контейнери с ленти.
— Фр. échelon.