ЖАДУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Изпитвам дълго време жажда, желание да пия вода; стоя жаден. Зная как си се спасил от бесилка, как си гладувал и жадувал из горите и как си плакал, като си гледал робското тегло на народа. К. Петканов, ДЧ, 52. – Кучета го яли чича! Него можеш с всичко да го лъжеш – той знае и да гладува, и да жадува! Г. Караславов, Избр. съч. I, 203. Да беше мор, да беше чума, / че в гроба гърло не гладува, / ни жадува! / А то – градушка ни удари. П. К. Яворов, Съч. I, 44. // Изпитвам желание, нужда да пия нещо. От три дни той не бе слагал троха в устата си, а всяка фибра на тялото му жадуваше за ракия. Д. Димов, Т, 509.
2. Прен. Обикн. с предл. за или следв. изр. със съюз да. Силно, страстно желая нещо, копнея за нещо. Жадувах да дишам планински въздух, да бродя из хладни иглолистни гори. П. Стъпов, ЧТ, 30. Бях уморен и душата ми жадуваше за влажното спокойствие на старата гора, за слънчевите планински поляни, за топлото димящо мляко, надоено от овцете, които се връщат в кошарата напращели. А. Каралийчев, В, 5. – Тази твоя идея е повече от благородна, професоре – възкликна Ради. Какво по-хубаво от това да дадеш знанието си на тия, които жадуват за него! Г. Томалевски, АН, 10.