ЖАДУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от жадувам. Гигантските костенурки издържат на продължително жадуване, но обичат водата. Н. Боев, Г, 124. – Едно притаено жадуване за Египет се е загнездило в сърцето ми. А. Каменова, ХГ, 37. Всеки мой ден беше изпълнен с извършване предписанията на доктора: въздържане, лекове – недояждане и жадуване. Ив. Вазов, Съч. ХI, 117.


Източник: Речник на българския език (онлайн)