ЖА̀ЖДАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Книж. Стремя се силно към нещо; жадувам, жаждя. Първо, което жаждахме да видим, то е славната Статуя на свободата. Ал. Константинов, 1893, БПр, кн. 3, 36. Неодолимо желание да види Славка по-скоро го подлудяваше. Той жаждаше това с инстинкта на звяр, комуто са отнели самката. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 83. И така болезнено се свива душата ми, така жажда ласка и топлина. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 334.