ЖАКÒ, мн. няма, ср. Вид сив африкански папагал с червена опашка и черни върхове на крилата, който имитира човешка реч и се отглежда при домашни условия. Psittacus erithacus. Способността на някои видове папагали да подражават човешкия говор е направо поразителна. В това отношение ненадминат майстор е африканският папагал жако. К, 1974, кн. 6, 30-31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)