ЖА̀ЛБА ж. 1. Чувство на скръб, тъга, мъка, жал. Ганаила остана вдовица и ходеше като сянка из двора. Божура не я съжали. Голяма беше нейната собствена мъка и нямаше място в сърцето ѝ за чужди жалби. Й. Йовков, СЛ, 72. Умря май мома, хем годеница умря. Иван, горкият, от жалби за нея изгуби си ума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. Седна пак на пъна и наду кавала. Пръстите му от само себе нагласиха извивките на една тъжна песен, в която се изказва жалба за изгубени младост и копнеж за първо либе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 6. „Надявай, сестро, премени – / грози орото без тебе.“ / „Идете, дружки, идете, – за мене черно чернило, / за мене жалба голяма: / либе ми се е годило.“ К. Христов, СК, 35. Я кажи, тетко, какви ли жалби / у сърце ти толко надойдоа? Нар. пес., СбНУ XLIX, 76. ● Нар.-поет. Жалба жаля. – Тейко, миличък! – изхлипа Неновица. – На кого ме оставяш самичка жалба да жаля, очи да изплаквам. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. Нивите му тревясали, ливадите трънясали .. Завърна се в равни двори, жалба жали. Д. Яръмов, БП, 123. ● Нар.-поет. Жалба ми дожалява; жалба се нажалявам. Дафинки жалба дожаля, / тя при майка си отиде / и на майка си продума: / „Мамо ле, стара майчице, / далеко ли е град Враца / и Врачанския манастир?“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 83.
2. Обикн. мн. Изразяване чувство на скръб на висок глас; оплакване2, вайкане. Вардарски изричаше смели, дръзки, горди думи, а преспанци не бяха чували друг да им говори така. Те бяха чували от същото място жалби и молитви, клетви и роптания. Д. Талев, ПК, 53. И без да гледат плача и жалбите на стрина Радовица, изтикаха я вън. Т. Влайков, Съч. II, 1926, 154. – Напразни жалби! – Що ще сторят плачове и хленч...? Не знаеш ти, царице, Аспаруха! Н. Райнов, ВДБ, 29. И отново един далечен, глух, отчаян стон се разлива проточено в нощта, една жалба, която разкъсва душата и свива сърцето в безутешна, неизцерима и нечовешка мъка. К. Константинов, П, 26.
3. Рядко. Отзивчивост към скръбта, нещастието на някого; състрадание, жалост, жал. – Жалиш ли ме, Станкуле? Няма нужда, аз ще се помъча да мина и без твоите жалби. Ст. Марков, ДБ, 252. Раненият човек усети до шията си дъх на живо същество. Бавно извърна глава и видя една сърна. Две големи черни очи го гледаха с тревога и жалба. А. Каралийчев, ПГ, 45. – Върни се, Георги, от Света гора, / върни се, Георги, немаш ли жалба, / немаш ли жалба за стара майка. Нар. пес., СбВСт, 786.
4. Обикн. мн. Оплакване3, изказване на недоволство от някого или нещо; жалване. – Утре ще останеш за обед, та да се запознаеш със селото и да чуеш жалбите на селяните. Ив. Вазов, Съч. ХII, 144. – Ага, нали видиш колко е останало от хората на Извор? – Зная – прекъсна заучените жалби. – Ама никой не е избягал от доброто си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 449. – Теглото ни е голямо. Тегло, не му се види дъното като на Искъра, но защо да ти додяваме с нашите мъки. Току... – и пришълецът изведнъж спря подхванатата жалба. М. Смилова, ДСВ, 16. И стара се деспот Звоница да бъде справедлив като владетел на областта, но това бе трудно дори за него. Идваха хора с жалби и той трябваше да отсъди кое е криво и кое е право. Й. Попов, БНО, 67.
5. Канц. Писмено или устно обръщение на гражданин към държавен орган или обществена организация за възстановяване на нарушено право или за защита на законни интереси; тъжба, искане, оплакване3. После му подаде обширна жалба, отправена от Вълков до прокурора. Ст. Марков, ДВ, 191. Прииждаха и бежанци от Романя, дето робеха и опожаряваха агарянците, молеха да ги пуснат при царя или при великия логотет и търсеха писар да им напише жалбите; а той им искаше жълтица за жалба. Ем. Станев, А, 38. Дълги дни писала жалби и молби до различни инстанции. Дем., 1990, бр. 46-47, 2. Всяко углавно (наказателно) дело се почва или въз основа на жалба от потърпялото лице, тъжителя, или пък по волята на властта. СбНУ ХХХIII, 44.
6. Остар. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз да. Желание, искане. Гоце свършва в Кукуш третия клас и баща му казва „стига толкова“. Но минуват една-две години, разсъдителният баща вижда, че иска насила хубост, и уважава синовата жалба за учение. П. К. Яворов, Съч. II, 174. Подзех: „У мене жалба е гореща / да видя тоя дъх, потънал пак / в калта, преди да минеме отсреща.“ К. Величков, Ад (превод), 78. Във Хисаря на пазаря / зърнах българка една. / Сякаш не за лев печалба / бе дошла с букет цветя, / а да палне люта жалба / във сърцата мъжки тя. О. Орлинов, П, 99. При сичкото желание на някои от нашите приятели да посвирим и да попейме нашта гайдарска песен на някои попове и калугери, ний се въздържаме засега от да изпълним жалбата им. Г, 1863, бр. 6, 46-47. // Обикн. с предл. по. Копнеж, тъгуване по нещо далечно или изгубено, непостижимо. Върла ми жалба, либе, по твоите / вежди гайтани; / дваж по-голяма жалба по вази, / тъмни балкани. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 147.
◊ Става / стане кокоша жалба. Диал. Ирон. Настъпва, настава дребна, незначителна скръб, мъка. – Не бой се, няма да стане никаква кокоша жалба в махалата за вашите качулки и звънкулки! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 96.