ЖА̀ЛБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Който изразява мъка, скръб, тъга, жал. В замрелите от горещината къщи се блъсна жалбен писък, върна робските години и кърджалийските времена, когато и самият хаджи Николи бе обхождал селата с якото си конче, натоварено с гайтани, галантерийни дреболии и бунтовни книжки. Ем. Станев, ТЦ, 107. Жалбена песен.
2. Който се отнася до жалба (в 5 знач.). Жалбена книга.