ЖАЛÈЕН, -èйна, -èйно, мн. -èйни, прил. 1. Който е предназначен за жалеене; траурен. Посърна Севда, потъна в скръб и траур. Очите ѝ се закриха под черната жалейна кърпа. Г. Караславов, С, 188. Нощта е тъй свежа и в сенките нейни / пристъпват възкръснали странни мечти, / ту образ на дева жадувана грейне / и чудно блаженство разлей се в гърди, / ту плахо се мерне в одежди жалейни / на минало щастие призрак любим. Хр. Смирненски, Съч. I, 28. Във Виена правителствените здания са издигнали жалейни знамена. С, 1894, бр. 1511, 1. Жалейни дрехи.
2. Който е свързан с жалеене. Над високо, постлано с кремава покривка легло висеше жалеен портрет на мъж във френски дрехи. Ст. Дичев, ЗС II, 764. – Добър имот ни остави старият и трябва само с добро да го поменуваме – рече Голям Крушко на жена си, когато изтекоха жалейните дни на покойника и трябваше да се заловят за работа. Б. Обретенов, С, 49-50.