ЖАЛÈЙКА ж. Книж. 1. Некролог; скръбна вест. Другарска жалейка.
2. Траурен знак. По някои вратни висеха избелели жалейки, останали от войната, чернееха се некролози. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Войната продължаваше своята коситба. Над все повече порти вятърът подвяваше черни траурни жалейки. П. Мирчев, СЗ, 13. В почти цяла Източна Азия бялото е цветът на жалейката за умрял. Л. Мелнишки, ПП, 78. Аз на черкова ще ида, / пък ти си прости булчето, / прости го и го попитай: / като си ходи по двора, / защо е грижно, кахърно, / с черна жалейка под було? Нар. пес., СбНУ Х, 20.
3. Период от време след смъртта на някого, през който се носи от близките му тъмно облекло или други знаци, не се посещават увеселения и под.; траур. Искал му съвет за това-онова, питал за младите и обещал, щом свърши шестмесечната жалейка, да вдигнат сватбата. М. Смилова, ДСВ, 230.