ЖА̀ЛЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от жаля и от жаля се. Траурното облекло беше ѝ обикновеното. Тя го носеше в знак на жалене за изгубените си родители. Ив. Вазов, Съч. VIII, 91. – О, господарю – ти не жали днеска нашите войници, днес те не са за жалене, защото ще ядат и ще пият на ромейска сметка! А. Гуляшки, ЗВ, 534. И тя наистина бе за жалене, както и всяка жена в оня юнашки век. Н. Бончев, ТБ (превод), 10.
ЖА̀ЛЕНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от жаля се; жалване, оплакване3.