ЖА̀ЛНИЧКО нареч. Разг. Умал. от жално. Стани ми, майко, откачи / моята ситна байлама, / ситничко да ти поцанкам, / жалничко да ти попеям. / Мене ми либе не дават, / ами я дават другиму! Нар. пес., А. Страшимиров, ЕД, 27. Стар му са баща / жалничко моли: / – Чакай ма, чакай, / миличко чедо, / и я ща с тебя / на рай да ида. Нар. пес., СбАИ, 105.


Източник: Речник на българския език (онлайн)