ЖАЛÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който се отнася до жалон (във 2 знач.). Приетият през 1891 г. „Закон за устройство на въоръжените сили на Българското княжество“ представлява жалонен етап в развитието на възстановената българска армия. БА, 2004, бр. 15818, 2. Тези три филма направиха революция в създаването на нови светове. Днес буквално всеки кадър от тях е жалонен за жанра. Сега, 1999, бр. 216, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)