ЖАЛОСТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Жалостив, състрадателен. Само архиварят успял да процеди през длъгнестото си гърло едно тъничко и жалостливо: У-ра-а! О. Василев, ЖБ, 234. Тогава генералът паднал на колене и целунал шосето и сълзи пак проронил – много плачлив генерал и жалостлив – затова си го обичали войниците, па си го слушали. Й. Вълчев, РЗ, 89.