ЖА̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. Обикн. с предл. за или (рядко) със следв. изр. със съюз че. Изпитвам жал, скръб, тъга за някого или нещо; скърбя, тъгувам, жалея. Жалеше, че трябва да се раздели завинаги с нещо, което му е било най-скъпо, и в същото време изпита една особена, тревожна радост. А. Гуляшки, ДМС, 27. Да го задържа при мене не е възможно, а да го изпроводя на друга страна, не е наша работа. Затова плача и жаля за сина си Христа да дойде той да помогне на брата си. Н. Ферманджиев, РХ, 192. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над прахът, / един ще жали, друг ще ме проклина, / но мойте песни сè ще се четат. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 168. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник, / та тебе клета оставих / за първо чедо да жалиш! Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Тъжи, жали бедна майка, / сълзи рони и се вайка, / че самичка е остала, / сън от мисъл не заспала. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 152. ● Нар.-поет. Жалба жаля. – Тейко... миличък! – изхлипа Неновица. – На кого ме оставяш самичка .. жалба да жаля, очи да изплаквам. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. Нивите му [на Божил] тревясали, ливадите трънясали. Завърна се в равни двори, жалба жали. Д. Яръмов, БП, 123. // Прех. Разг. Скърбя за починал, като нося траур; жалея. – Защо носиш черно? Кого жалиш? – Момичето ми се помина навръх Малка Богородица. А. Каралийчев, СР, 37. Метна се майкя, загина! / .. / три годин Радка жалила, / сè черна кърпа носила. Нар. пес., СбНУ XLIV, 247. – Велико, Величке, / бяла и червена, / що по двори ходиш / и черно си носиш – / дали майка жалиш, / или стари татко? Нар. пес., СбНУ XLVI, 207.
2. Непрех. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз че. Изпитвам съжаление за нещо, мъчно ми е, съжалявам за нещо; жалея. Доброто време и ненадейната княжеска заповед за оттегляне правеха войниците весели и най-настървените не жалеха за пропуснатата и несъстояла се битка за стените на Адрианопол. А. Гуляшки, ЗВ, 341. – Отдавна си имам аз нещо на ум, Добри, но не исках да ти кажа. Защото то е такова едно важно, голямо дело, че ако да бях умрял зимъска, щеше да жалиш цял живот, дето не съм го доживял. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 357. – О, как жаля, че ония разбойници не са ми сега в ръцете, за да ги видя на кол – каза Смилец. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 86. Той жалеше, че не може да ми помогне нищичко в тоя случай. Ил. Блъсков, ИС, 124. // Непрех. С предл. по, за. Копнея, тъгувам за нещо или някого; жалея. Божичко, какъв харен момък, какъв личен ергенин! Та па си нема майчица да му се радва сега! А пък аз колко съм жалила за такова чедо! Т. Влайков, Съч. I 1925, 112. Дали ти сърце изстина, / или пък жалиш по пушка / или по сенка в Пирина, / или по клетва хайдушка? М. Минева, МП, 18.
3. Прех. Изпитвам състрадание, съжаление към някого, съчувствам на някого, съжалявам някого; жалея. Гунка пребледня. Нищо не каза, само по бузите ѝ потекоха два реда сълзи. Баба Марга я гледаше как страда; жалеше я от сърце. Г. Райчев, ЗК, 191. Жените в селото жалеха болната, но се бояха и срамуваха да я посетят. Елин Пелин, Съч. III, 73. „Аз нямам никого освен тебе на белия свят, който да ме мисли и жали.“ Б. Балабанов, Избр. п II, 15. Нали беше сираче буйно, не го свърташе на едно място, жалих го и на тежка работа не съм го карала. Р. Стоянов, М, 16. Стрина Венковица наистина жалеше своята невяста и милееше за нея. Т. Влайков, Съч. I 1925, 207. // Обикн. с отриц. Щадя някого или нещо; жалея. „Удряйте, не жалете никого!“ – изкрещя Момчил и се спусна повторно подир императора и неговите телохранители. Ст. Загорчинов, ДП, 436. Петканов отново започна да оглежда хората, после застана пред двама мелничари, изгледа ги от главата до краката и заповяда на изправения до тях партизанин: – Вържи им ръцете! Какво ги жалиш! К. Калчев, ЖП, 395. Тяхната немилостива ръка нищо не жали: през което село преминат, разграбват, убиват и сичко на огън предават. Ил. Блъсков, ИС, 7.
4. Прех. Обикн. с отриц. Свиди ми се нещо, скъпя, пестя нещо. И дядо Славчо не жалеше ни пари, ни нищо за нея. Премяна и накити от хубави по-хубави ѝ правеше. Т. Влайков, Пр I, 41. Имотецът им беше малко, но те не си жалеха труда и добре се гледаха. Ил. Волен, БХ, 5. Местните богаташи и градският управител не бяха жалили средства, за да има на масата изобилие от птици и риба. А. Гуляшки, ЗВ, 506. Па си они верен облог чинат: / ако би са турче закачило – / да му земат коня за петстотин / .. / „Обърни са, аго, къмто мене! / Ти си жалиш коня за петстотин, / я прежалих гердан за иляда!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 282. жаля се I. Страд. от жаля. Хич по-срамно от туй нещо може ли да бъде, да се жалят парите за дворци! Ал. Константинов, Съч., 150. Зарад либе се опинките не жалят, ноще не се спие. Елин Пелин, Съч. V, 109. II. Възвр. от жаля в 3 знач. – Но ти, народе – .. ако не се уморяваш, ако не се жалиш в борба и тежки усилия, ще постигнеш и сичко, що си загубил. Д. Талев, ПК, 491. За такава свята работа, който се жали, от бога ще бъде проклет. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 146. III. Взаим. от жаля в 3 знач. – Аз мисля, че е по-харно ти утре да предизвикаш со словото си скръб, жалост за убитите. Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка. Д. Талев, ПК, 482. жали се безл. Не си струва да се жали за миналото.