ЖАНДА̀РМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е на жандарм или се отнася до жандарм; жандарски. Между другото той разправя един случай, установен от хрониката на Калофер – убийството на една българска съпружеска двойка от страна на жандармския началник с цел да я ограби. Г. Бакалов, Избр. пр, 210. И грамадното хоро се залюляваше под наблюдението на турския жандармски юзбашия, който са хилеше и веселеше наравно с другите. З. Стоянов, ЗБВ I, 268. В София се арестуваха няколко таквиз [руски агенти], които се осмелиха да се разхождат преоблечени в жандармски дрехи из улиците. Др. Валтер, ББВ (превод), 258. Жандармски отряди.