ЖАР-ПТЍЦА ж. Нар.-поет. Приказна птица с ярки като пламък крила. Най-после се показала жар-птица; кацнала на дървото и захванала да бере златните ябълки. Ив. Божинов, ПЦИ, 5. Да прескочиш рътлини и моря / и стигнеш до последната граница, / там, гдето сред вековната заря / заспива своя златен сън жар-птица. Н. Лилиев, Ст 1932, 45.