ЖАРА̀ВЍНЯ ж. Диал. Жаравина, жаровина. Па станахме [гълъбите], па фръкнахме / у стрини на комина. / Стрина вари, друга буха, / не даде ни стол да седнем, / но ни обрина в жаравиня. Нар. пес., СбВСтТ, 1001.


Източник: Речник на българския език (онлайн)