ЖАРÈЯ, -èеш, мин. св. жаря̀х, прич. мин. св. деят. жаря̀л, -а, -о, мн. жарèли, несв., непрех. Остар. За въглища, дърва и под. – превръщам се в жар; жарея се. Въглища жареят, пламъчета избухнуват, пепелищата на недогорелите къщи още тлеят. Ст. Ботьов, К (превод), 184.
ЖАРÈЯ СЕ несв., непрех. Остар. Жарея. Огънят още се жарее и се преобръща на пепел. Ст. Ботьов, К (превод), 193.