ЖАРЍЛО, мн. няма, ср. Рядко. Горещина, пек, жега; жар, огън. Прииждала [Арда] и поглъщала нежния тютюнец, изяждала просеника на бедняците. После пък жарило изпивало и росицата. ВН, 1962, бр. 3269, 4.
