ЖА̀РКОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от жарък. Нейните [на майката] хладни чувства към мен не се затоплиха дори с една десета от градуса, но моите чувства към нея започнаха стремително да се охлаждат. Губеха от неестествената си жаркост. А. Гуляшки, ДМС, 162. Движението, което приготви народа да се устреми към извоюването на политическата свобода със същата жаркост и самоотвержение, с които беше ратувал за духовното си освобождение, беше в самото си начало. К. Величков, ПССъч. VIII, 6. Младежи, братя! Къде вървите? / С такава жаркост къде летите? / Нали в Сърбия? Нали на боя? Ив. Вазов, Съч. I, 54.