ЖАРОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. в съчет.: Жар-жаровита. Нар.-поет. Много гореща, жарка жар. Проговори море цар Костадин: / – Ой ле ве, два млади девера, / я земете бре жар-жаровита, / турете я Мари у пазува, ега би се Мара разбудила! Нар. пес., СбНУ ХIV, 395.
2. Прен. Поет. Страстен, пламенен, горещ; огнен. Знаел старецът за болестта на момата, но като гледал как пъргаво пристъпя, как излеко вие глава на гладката шия и как стрелка оня жаровит поглед, не му се щяло да повярва, че пък толкоз е зле. О. Василев, ЖБ, 428.