ЖАРОУСТÒЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За сплав – който не се поддава на газова корозия при висока температура. Но в енергетиката газовата турбина силно изоставаше след парната поради липса на жароустойчиви и износоустойчиви стомани. К. Кузов, ДВС, 118. Хромовите покрития са жароустойчиви (до 800º С) и много твърди. МК, 1994, кн. 5-6, 39.
– От рус. жароустойчивый.