ЖАРСÈН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от жарсе1. Гладко избръснат, в костюм от бял шантунг и с жарсена риза, Евгени изглеждаше почти младеж. Д. Ангелов, ЖС, 124. Беше облечен в бял летен костюм и синя жарсена блуза, обувките на краката му бяха истинска чешка „Бата“. П. Вежинов, ДБ, 26. Засмени гимназистки; жарсени рокли с волани. Парфюм. Духовият оркестър. Потропващи в ритъма на танца обувки. ЛВ, 2001, бр. 41, 13.

– Друга (рядка) форма: жерсéн.


Източник: Речник на българския език (онлайн)