ЖАРЧЍЦА ж. 1. Умал. от жар. А късчетата месо цвърчат, посипани направо на въглените, жарчица полепва по тях, малко въгленче още съска в чинията сред сока, солта, мазнината... М. Минчев, СЯ II, 630. В огнището светлееше все още жарчица.
2. Диал. Запалено, разжарено въгленче. Току викне някоя от съседките в съмнушка: – Како Станке, имаш ли да ми заемеш една жарчица, че нашият огън угаснал? – Как да не ти дам – засияваше майка ми. – Влезни де, влезни, та си гребни с лопатката от огнището. ЖД, 1967, кн. 7, 3.