ЖВА̀КАМ, -аш, несв. Разг. 1. Прех. и непрех. Дъвча шумно; мляскам. Той отряза мръвка, натопи я със сол и я закъса с остри зъби. – Как, ами това е сурово? – Бунтовници, дето бягат, огън не кладат... – Отговори Иван, като жвакаше жилавото месо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 176. Бавно жвакаме коравия хляб със сухо сирене, няколко варени яйца и един пъпеш и поливаме всичко с мътно, кисело вино. К. Константинов, ПЗ, 26-27. Той [глиганът] завираше цялата си муцуна в мляко, жвакаше, мляскаше и се облизваше. Н. Хайтов, ПГ, 62. А теленцето, което още няма зъбки, налапа една зарзала, дълго я жвака като стара баба и я глътна с костилката. А. Каралийчев, НЗ, 209. Сякаш че с чужди уста жвака. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 149.
2. Непрех. За кал, тиня, вода, мокра трева и под. – издавам особен шум при газене. На гробището духаше вятър и пътеките между кръстовете, покрити с мокра ланшна шума, жвакаха под цървулите. Н. Тихолов, ДКД, 39. Около гроба тревата жвакаше под нозете ни. Нищо не чувствувах освен мокрота в краката си. Ем. Манов, МПЛ, 331. Дъждът продължаваше равномерно да се сипе, прогизналата шума жвакаше под краката им. А. Гуляшки, ЗВ, 356-357. // За крака, обувки, галоши, цървули и под. – издавам особен шум при газене в кал, тиня, вода, мокра трева и под. Крачолите на панталоните му бяха вир-вода, обувките му жвакаха, също пълни с вода, но той вече не обръщаше никакво внимание на това. Б. Обретенов, С, 183. Чичо Димо стои, мисли нещо, мърда мустаци и вежди, после върти глава и пак цървулите му жвакат в калта. П. Велков, СН, 265.