ЖВА̀КАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от жвакам. И същевременно хрупането на тревата от овците или жвакането на желъдите от свините не се губеше от слуха му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 117. Чуваше хръскането на стъпките си по камънака като жвакане из тресавище. Г. Стоев, Зав., 30.