ЖЕБЕНЍЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Малък съд за ракия. Напреде им имаше калаяно жебениче с ракийка. З. Стоянов, ЗБВ I, 201. – Я що се вършит, гяволот, лютит се – рече Секула, сложи стовничката и жебеничето, почеса се с пет пръста по носа и приклекна пак. БПр, 1900, кн. 8, 32.