ЖÈГАР1, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. 1. Куче, което от много горещина диша с изплезен език; жегарник. Това куче е голям жегар. СбНУ ХIV, 196.
2. Грубо. Куче. Ах, тоя жегар да моа го стигна, изнел е лебо из къщи. Т. Панчев, РБЯд, 114.
ЖÈГАР2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Мързел, отпуснатост, която обхваща човек или добитък при лятна жега. Фанал го е жегарът и не ще да работи. БД I, 190.