ЖЕЖА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -èш, мин. св. -àх и жèгох, прич. мин. св. деят. жèгъл, жèгла, жèгло, мн. жèгли, несв. Диал. 1. Непрех. За слънце – грея силно; жаря, паря. Слънцето жежеше от безоблачното небе. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 137.
2. Прех. Нагрявам нещо; нажежавам. Филип дърпа духалото и жежи на жарта някакво желязо. С. Северняк, ИРЕ, 7.
3. Прех. Горя, изгарям. Сечко сечит и не сечит, / а коложег коле жежит, / март дерит и на летовина мирисат. СбНУКШ ч. III, 39. ● Обр. Всеки поглед [на попадията] я жежеше в сърцето. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 49. Който е в сърцето ти, на насякъде с тебе иде, оная искра адска и тамо тя жеже. Г. Йошев, ЧБ (превод), 56. жежа се страд. и възвр. от жежа във 2 и 3 знач.
ЖЕЖЍ МИ и ЖЕЖÈ МИ несв., непрех. Диал. Пари ми. Врабчето рекло на реката: – Ай, реко, угасни го огъно. – Ами как не? – рекла реката .. не ке одам да гаснам оган да ми жеже? СГ, 1894, кн. 1, 314.
◊ Жежи ме на дроба. Диал. Безпокоя се много, грижа се, тревожа се много за нещо.