ЖЕЖЧА̀ВА ж. Диал. Горещина, жега; жежчина. Тогава аз почвам да мятам с лопатата хлябовете в пещта. Отвсякъде иде жежчава, очите парят от пот и от топлина. Й. Радичков, ББ, 66. Една вътрешна жежчава ги топеше. Напразно опразваха чаши студена бира. Ст. Даскалов, ЕС, 187. Ковачът избърса с ръка челото си и посегна с дългите клещи към огнището за нов къс желязо. – Стига си се пекъл в тая жежчава! Върви си вкъщи – скара се той на сина си. Л. Дилов, КТ, 12.
– Друга форма: жехчàва.