ЖЕЛА̀ТЕЛНО. Нареч. от желателен (в 1 знач.). Само с гл. съм в 3 л. ед. Обикн. със следв. изр. със съюз да. За изразяване на учтиво изискване на нещо. – Желателно е командирите да бъдат избраници на самите отреди, но това се потвърждава от щаба. Х. Русев, ПС, 129. Какво прекрасно и похвално дело и колко желателно нещо е, щото и останалите наши еднородни архиереи да отърсят фенерската тиня. Г, 1863, бр. 4, 26. Императорът каза между другото, че би било желателно черквите да стоят отворени и вън от служебните часове. С, 1894, бр. 1509, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)