ЖЕЛА̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от желателен; необходимост, нужност. Картите на предпочитанията отразяват тези случаи, когато различията между относителната желателност на взаимозаменяемите стоки варират от незначителни до ясно изразени. Д. Данчев, ТПП, 65.
◊ Социална желателност. Псих. Социално поведение на индивида, което отговаря на социалните норми и очаквания на обществото; социално желано поведение. Смята се, че когато човек е готов да излезе от нормите на поведение свързани със социалната роля и социалната желателност, и започва да действа по свой начин, то той по-ясно разкрива себе си и може повече да му се вярва. Р. Стойнешка, ПУ, 161.