ЖЕЛВА̀К1, мн. -ци, м. Диал. Бял чуплив камък с кремъчен състав; белтак, живак2, жилавец2. Палеолитно находище. Край селото в известната Черна пещера. В нея е открито оръдие, издялано от кафяв, кремъчен желвак. Цв. Дремсизова-Нелчинова и др., АПРО, 31.
ЖЕЛВА̀К2 Спец. Подутина, удебеление под кожата на човек или животно или под кората на дърво. Желвак се нарича мекият оток на върха на лакета, причинен от подковите у коне, които имат привичката да си легат с превити предни крака „като крава“. С. Доспевски, НК, 219.
– От рус. желвак.