ЖЕЛЕЗА̀РИН, мн. железàри, м. Простонар. Железар. Той знаеше, че Василена обичаше железарина, че преди малко по погрешка беше целунала него в тъмнината, но все пак приятно му беше да храни и той свои надежди. Й. Йовков, АМГ, 79.
