ЖЕЛЕЗА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от железар. На връщане, след първата обиколка, като мина край железарчето, трактористът се провикна: – Екстра! С. Северняк, ИРЕ, 19. Оттам гърчета минаха, / гърчета железарчета. Нар. пес., СбНУ Х, 31.
