ЖЕЛЕЗНОПЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Железопътен. Обличаме се в пътнически дрехи, снабдяваме се според средствата си с храна и от железнопътната станция тренът ни понася към Цариброд. Ал. Константинов, Съч., 98. – Тези дни се беше пръснало в града ни неприятната новина, че централната железнопътна линия щяла да мине не по проектирания по-преди тракт, а направо Плевен – Русе. БН, 1894, бр. 22, 3.