ЖЕЛЕЗОДОБЍВАНЕ, мн. няма, ср. Добиване на желязо; железодобив. Историята ни е оставила безспорни доказателства за най-ранната употреба на желязото. У нас то се добивало още през желязната епоха. По-късно железодобиването е продължило през римско и турско време. Р. Димитров, РЗМ, 22. Железодобиването във Витошкия район е било познато още в праисторическо време, което се обуславяло от изобилието на желязна руда, вода и горивен материал. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 94. // Стесн. Метал. Получаване на техническо желязо (чугун и стомана) в черната металургия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)