ЖЕЛЕЗОЛЕЯ̀РНИЦА ж. Работилница или цех в металургичен завод, където се лее желязо; железолеярна. В края на пролетта, 97 година, в пазвата на Осоговските планини, между вехтите колиби пониква и новата сграда на една твърде бърже импровизирана железолеярница. П. К. Яворов, Съч. II, 197. Ние мислим, че железолеярниците и ковачниците в Плиска са изработвали главно оръжие за българската войска – шлемове, мечове, ризници, копия, стрели и пр. Че в IX-X в. са правени шлемове в българските центрове, ние знаем положително. СбРП, 165.