ЖЕЛÈЗЦЕ1, мн. железцà, ср. Умал. от желязо (във 2 знач.); малък предмет или къс от желязо. Капакът скръцна. Кости отвори сандъка. Дълго рови из вехториите. Избираше разни железца, слагаше ги на земята. К. Петканов, Х, 111-112. От дъното на улицата, откъм училището, идеха четирима души. Тримата бяха с пушки и пистолети, а пред тях вървеше учителят. Ръцете му бяха оковани в някакви железца. Ив. Хаджимарчев, ОК, 22. Едно нищо и никакво железце, а пък заключва като със секретен ключ. Ст. Даскалов, ЕС, 21. Бай Анто обикаляше металния отдел, заничаше как върви ремонтът на машините и веднага разпореди да пратят човек до Метесето в града за някакво железце на трактора. Кр. Григоров, Н, 94.
ЖЕЛÈЗЦЕ2, мн. железцà, ср. Дъговидна желязна пластинка, плоча, с която се подковават обикн. токове на обувки; налче. Драган рязко се извърна. Широко закрачи. Железцата на обувките му разбиваха камъчетата и прогонваха утринната тишина. Й. Гешев, ВТ, 167.