ЖÈЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Жален. И Вълко тръгна към Преслав. След него вървеше Рада, коя от минута на минута изпускаше желни охкания. В. Друмев, НФ, 10. Нависоко заридала, трошала си ръцете, разплела си косите. Туй смутило свирепия неин брат; желните викове, сред радостните възклицания, видели му са за престъпни. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 264. Млади сили изгаснаха несгодно / в желни песни, в въздишание безплодно. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 5, 482.