ЖЕЛÈЯ, -èеш, мин. св. желя̀х, прич. мин. св. деят. желя̀л, -а, -о, мн. желèли, несв., прех. Остар. и диал. Жалея. Нà ви, майка, по чашка, а майка ви ще пие с черното шише, че желее баща ви. П. Р. Славейков, БП I, 279. Не от това, че тя му издавала напразно се, що имала, но тя желела токмо, че неинът брат има такова сурово сърце и не ще да ѝ бъде другар. А. Хаджоглу, ББ, 80. Не само на гората листата, но и на полето тревата желее, че Индже – техний стар приятел – ги е оставил и се е оженил. Ч, 1872, бр. 18, 837. Тежко тому, кого желеят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 162.