ЖÈЛКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е от или на желка1, костенурка. Кой ке по патот помине, / вракяйте да го вратиме, / ужина да му дадеме: / желкини яйца. Нар. пес., СбНУ VIII, 129.
