ЖÈНЕТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от женя като прил. Диал. Женен; женат. Симеон бил два пъти женет. М 1857, 100. Послушай мене, понеже ще направиш кум, помисли да е человек возрастен и женет. П. Радов, КТБР, 84. Си биле дваица бракя, еднио (по-стариот) женет, а другиот неженет. СбНУ VIII, 197.