ЖЕНЍЛКА ж. Нар.-поет. 1. Сватовница, годежарка; женилня, жениля, женихла. За Петкана дошле женилки / от девет села далеко. Нар. пес., Христом. ВВ II, 240.
2. Женитба; женило, женене2. Майка им пак минава и дума: – Стояне, стига гледа към гората, време е да те оженя. – Мамо, каква женилка хортуваш? Мене пушката ми е изгора, остри ножове девери. Д. Яръмов, БП, 48. Женилка пуста главилка, / да знаех, майка, да знаех, / ни ше съ женях, ни главях. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 29. Па си са чуда и мая, / ка да са куртулисам / от тее пуста женилка, / женилка, черна чернилка. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 211.