ЖЕНЍТБИНА ж. Диал. Сума, която се плаща за получаване на разрешение за женитба. Па си слезна на рамни дворове, / та си спростре шарена кабаница / да му брои тяжка женитбина. Нар. пес., СбНУКШ ч. I, 155.


Източник: Речник на българския език (онлайн)