ЖЕНЍЦА ж. Умал. от жена; женичка. Той, яхнал мулето, вървеше напред, а след него дребната женица обираше снега с дългата си пола. Л. Александрова, ИЕЩ, 182. Как му се искаше да прегърне тая своя майчица, тая дребничка, но жилава чудесна женица. М. Кюркчиев, ВВ, 44. Тя пък съвсем скромна и незабележима женица, ни хълбок у нея, ни там, каквото друго требе, ни нищо, а само женица. Й. Радичков, ББ, 176.